A walk with Buddha
Последната вечер в Хонг Конг с брат ми решихме да отидем да вечеряме на острова в един бар с музика на живо, където малко след влизането си бяхме нападнати от две заливащи се от смях, леко попийнали момичета. (Поне едното със сигурност беше момиче, за другото и до ден днешен имаме спорове с брат ми). Съвсем скоро и ние влязохме в тяхното настроение и от дума на дума за моя голяма радост се оказа, че от доста време насам и двете работят като туристически гидове и познават района както вътрешността на джобовете си. Точните хора, които въпреки късния час могат да ми дадат доста компетентен отговор на въпроса, който ме тормозеше цял ден - "утре с брат ми сме с два различни полета, аз имам почти 5 часа повече в Хонг Конг, много искам да видя нещо ново и още се чудя как да се възползвам максимално от времето си".
"Гигантската статуя на Буда и манастирът По Лин". Отговорът проехтя като музика в ушите ми. "Би трябвало да имаш достатъчно време да отидеш заедно брат ти до летището и да го изпратиш и да си оставиш багажа, да вземеш автобус, който води до лифт станцията на остров Лантау, от където да се качиш на кабинка, която ще те отведе до възвишенията Нгонг Пинг. От там има малка разходка и стигаш до близо 300-те стълби, които ще те отведат до статуята. Качването е много приятно и гледката отгоре е супер. Наблизо е и манастирът".
Вече нямах търпение...
На следващата сутрин, след изключително трудно ставане - снимка от предното стъкло на поредното такси. Този път на път за летището. Това място определено ще ми липсва...
След като изпратих брат ми и оставих багажа си, седнах да хапна и да прочета малко повече за мястото където отивах...
Автобуса дойде доста бързо, опашката за кабинката изглеждаше леко плашеща, но не след дълго вече се носех нагоре с доста приятна компания...
Не ми трябваше дълго да реша, когато ме попитаха дали искам нормална кабинка или кабинка с прозрачен под. Ией!
Скоро бяхме и над най-високите сгради...
... и се откри супер гледка наоколо. В далечината се виждаше и Чек Лап Кок - построеното на изкуствен остров във водата летище на Хонг Конг.
Бавно се клатушкахме над покритите с гори хълмове, а под нас се виеше дървена пътека, която местните редили с помощта на мулета...
Бронзовата статуя е 34 метра висока, тежи над 250 тона, а работата по нея е отнела 12 години...
Дясната ръка на Буда е вдигната за да премахне страданието и да благослови всички. Статуята е символ на хармонията между човек и природата, между хората и религията.
Освен че е притегателна сила за щкаращи всяка своя стъпка туристи като мен, мястото е свещено за всички будисти и имаше много хора, които бяха отишли да се помолят...
С всяка следваща стъпка нагоре фигурата изпъкваше все по-добре с всичките си детайли...
Изкачването, мащабът, символиката, спокойствието, гледките и цялата атмосфера няма как да не те подтикне към някакъв вид вътрешен разговор. Аз лично никога няма да забравя този ден...
17 ноември 2010, Тиян Тан Буда, Хонг Конг.
"Гигантската статуя на Буда и манастирът По Лин". Отговорът проехтя като музика в ушите ми. "Би трябвало да имаш достатъчно време да отидеш заедно брат ти до летището и да го изпратиш и да си оставиш багажа, да вземеш автобус, който води до лифт станцията на остров Лантау, от където да се качиш на кабинка, която ще те отведе до възвишенията Нгонг Пинг. От там има малка разходка и стигаш до близо 300-те стълби, които ще те отведат до статуята. Качването е много приятно и гледката отгоре е супер. Наблизо е и манастирът".
Вече нямах търпение...
На следващата сутрин, след изключително трудно ставане - снимка от предното стъкло на поредното такси. Този път на път за летището. Това място определено ще ми липсва...
След като изпратих брат ми и оставих багажа си, седнах да хапна и да прочета малко повече за мястото където отивах...
Автобуса дойде доста бързо, опашката за кабинката изглеждаше леко плашеща, но не след дълго вече се носех нагоре с доста приятна компания...
Не ми трябваше дълго да реша, когато ме попитаха дали искам нормална кабинка или кабинка с прозрачен под. Ией!
Скоро бяхме и над най-високите сгради...
... и се откри супер гледка наоколо. В далечината се виждаше и Чек Лап Кок - построеното на изкуствен остров във водата летище на Хонг Конг.
Бавно се клатушкахме над покритите с гори хълмове, а под нас се виеше дървена пътека, която местните редили с помощта на мулета...
Бронзовата статуя е 34 метра висока, тежи над 250 тона, а работата по нея е отнела 12 години...
Дясната ръка на Буда е вдигната за да премахне страданието и да благослови всички. Статуята е символ на хармонията между човек и природата, между хората и религията.
Освен че е притегателна сила за щкаращи всяка своя стъпка туристи като мен, мястото е свещено за всички будисти и имаше много хора, които бяха отишли да се помолят...
С всяка следваща стъпка нагоре фигурата изпъкваше все по-добре с всичките си детайли...
Изкачването, мащабът, символиката, спокойствието, гледките и цялата атмосфера няма как да не те подтикне към някакъв вид вътрешен разговор. Аз лично никога няма да забравя този ден...
17 ноември 2010, Тиян Тан Буда, Хонг Конг.
Comments