This weekend - 4in1
Българската православна църква почете църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни. Сирни Заговезни, чието отбелязване се мени всяка година, тази година съвпадна с празнуването по стар стил на Свети Трифон Зарезан и на католическия празник Свети Валентин. В Китай пък тържествено посрещнаха китайската Нова 4708 година, която започва според лунния календар.
Един от големите християнски празници Сирни заговезни, наричан още Прошка е винаги седем седмици преди Великден. Той се празнува за здраве и берекет. Думата заговезни идва от заговяване, започвам да постя. Изтичащата седмица е наричана още Сирница, защото тя е подготовката за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби.
Празникът е наричан още Прошка, защото на този ден младите посещават роднини - кумове, родители, носят със себе си вино, баница и пиле и влизайки в дома, целуват ръка и искат прошка за евентуално нанесена обида през годината като изричат "Прости". В отговор домакините ги посрещат с думите: "Простено да ти е".
Според народната традиция на този ден се палят огньове, като стремежът е огънят да се извисява нависоко, за да предпази земята и реколтата от градушка. Когато огънят прегори момчетата и ергените го прескачат за здраве и да се пазят от бълхи. На този ден още ергените приготвят стрели от дрян или леска и горящи ги изпращат в домовете на харесваното момиче. Хвърлянето на стрелите е придружено с благопожелания за плодородие и здраве.
От тази вечер започва и строгият пост, който трае 49 дни до Великден. Затова на Сирни заговезни вечерта на трапезата се събира цялото семейство, като на нея има определени храни - баница, сирене, маслини, риба, яйца, жито, халва, орехи, сушени плодове и тиква.
Децата пък са най-щастливи и се надпреварват в хамкането - кой пръв ще улови парче халва или твърдо сварено яйце, завързано на конец с уста, като ръцете му са зад гърба. Вярва се, че победителят ще е здрав през цялата година. Конецът от хамкането се пали, като пепелта му се пази като лек през цялата година. След вечеря мъжете гърмят с пушки, известявайки началото на великия пост и надежда за висок приплод на животните и добро роене на пчелите.
Постът е както въздържание по отношение на храната, така и в секса. Според традицията той е временна смърт, след която задължително следва ново раждане.
Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино.
На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите. А като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби.
Един от големите християнски празници Сирни заговезни, наричан още Прошка е винаги седем седмици преди Великден. Той се празнува за здраве и берекет. Думата заговезни идва от заговяване, започвам да постя. Изтичащата седмица е наричана още Сирница, защото тя е подготовката за Великия пост. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби.
Празникът е наричан още Прошка, защото на този ден младите посещават роднини - кумове, родители, носят със себе си вино, баница и пиле и влизайки в дома, целуват ръка и искат прошка за евентуално нанесена обида през годината като изричат "Прости". В отговор домакините ги посрещат с думите: "Простено да ти е".
Според народната традиция на този ден се палят огньове, като стремежът е огънят да се извисява нависоко, за да предпази земята и реколтата от градушка. Когато огънят прегори момчетата и ергените го прескачат за здраве и да се пазят от бълхи. На този ден още ергените приготвят стрели от дрян или леска и горящи ги изпращат в домовете на харесваното момиче. Хвърлянето на стрелите е придружено с благопожелания за плодородие и здраве.
От тази вечер започва и строгият пост, който трае 49 дни до Великден. Затова на Сирни заговезни вечерта на трапезата се събира цялото семейство, като на нея има определени храни - баница, сирене, маслини, риба, яйца, жито, халва, орехи, сушени плодове и тиква.
Децата пък са най-щастливи и се надпреварват в хамкането - кой пръв ще улови парче халва или твърдо сварено яйце, завързано на конец с уста, като ръцете му са зад гърба. Вярва се, че победителят ще е здрав през цялата година. Конецът от хамкането се пали, като пепелта му се пази като лек през цялата година. След вечеря мъжете гърмят с пушки, известявайки началото на великия пост и надежда за висок приплод на животните и добро роене на пчелите.
Постът е както въздържание по отношение на храната, така и в секса. Според традицията той е временна смърт, след която задължително следва ново раждане.
Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Според българските народни традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино.
На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите. А като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби.
Comments